Пролетни цветя

Пролетните цветя като цяло символизират радостта и насладата от живота. Цветето на бодростта е зюмбюлът и е чудесен за подарък на хора, занимаващи се със спорт. Синият означава постоянство, а белият зюмбюл, освен присъщите му красота и чар, изразява негласно гордост и уважение. Жълтият зюмбюл, който е по-рядко срещан сред подаръците от цветя, говори за завист и най-вече за ревност. Най-романтичното значение на нарциса е безгласната молба за любов, „обичай ме”. Нарцисът е често причисляван към най-красивите цветя, но за съжаление не толкова често отглеждан в България. Символът за  на виолетката е скромността и сдържаността, нежно цвете, идеално пасващо с значението си. Подарявайки иглики, рядко срещан вид букет, изказваме невъзможността за живот без любовта, „Не мога да живея без теб“. Други много обичани пролетни цветя – лалетата, те носят посланието за идеалният любовник. Но и при лалето от значение е цветът – червеното лале изказва вярата в любовта, „повярвай в любовта ми” и е най-пламенното негласно изказване чувствата на влюбения, а жълтото лале, едно от най-свежите цветя, символизира слънцето, смеха и радостта.

Надеждата и вярата се изразяват с ирисът. С него признаваме своето искрено приятелство на близък другар, признаваме, че трудните моменти биха били невъзможни без приятелската помощ. Момината сълза, много красиви цветя в известна степен често срещани в България, символизира красотата, невинността и скромността, която в същото време изказва благодарността на подаряващия за вярата и надеждата в него.

Божурът се асоциира със стеснителност, но едновременно с това е и символ на щастливия брак. Макът е сред наи-разновидните на значения цветя. Червеният мак се свързва със удоволствието, утеха носи белият мак, а жълтият означава богатството и успех.
Гладиолата е цветето на искренността или по-скоро уверението в искреност, „искрен съм с теб”. Орхидеята се счита за класическото цвете на хубостта и красотата, елегантността и изтънчеността и носи послание за ухажване и ласкателство.

Бръшлянът, често използван при избирането на  цветя за букети, е символът на съпружеската любов, верността и приятелството през годините. Още от древността символ на победата и успеха са палмовите листа, чужди за съжаление на България.
Освен символиката на различните цветя, букетът може да изказва някакво послание и само чрез цветът си. Цветовете могат да успокояват или да повишават настроението и не само да се използват за естетическо въздействие.

Как хората използвали морски транспорт в древността

Още от дълбока древност хората развивали търговски отношения между отделни селища, градове и държави. С времето те оценили предимствата на водния транспорт през морета, реки и езера. Древните цивилизации развивали търговските си връзки с помощта на интензивен морски транспорт. В онези времена пренасянето на стоки и суровини с кервани имало редица недостатъци. Сухопътният транспорт минавал през трудни терени, често пъти се налагало керваните да пътуват при тежки и неблагоприятни климатични условия през високи планини, непроходими гори или пустини. Появата на корабоплаването постепенно създала условия с помощта на добрия морски транспорт да се доставят търговски стоки до далечни земи.

В Средиземноморския басейн, където се развили едни от най-ранните цивилизации, се обособили първите морски търговски пътища. Повечето от древните градове-държави разчитали най-вече на новия морски транспорт за търговия помежду си. Първите, които започнали да превозват различни стоки и суровини по море, били древните египтяни и финикийци. Със своите кораби те прокарали важни морски пътища до далечни и непознати страни. Има сведения за организирани морски експедиции от старите египтяни до митичната страна Пунт. Счита се, че вероятно става дума за съвременната държава Сомалия. Египтяните започнали да осъществяват редовен морски транспорт през водите на Червено море за доставка на благородни метали, благовонни смоли и кожи на екзотични животни.

Древните финикийци били още по-смели. Те изнамерили така наречените „дълги кораби” с два реда весла, с помощта на които извършвали далечни плавания. Съвременните изследвания доказват, че жителите на финикийските градове-държави Тир, Сидон и Угарит извършвали търговски морски експедиции до бреговете на съвременна Франция и Испания.

Използването на морски транспорт особено процъфтяло в Древна Елада. Старите гърци били майстори в корабоплаването.  Те извършвали редовен морски транспорт между градовете метрополии и техните колонии по бреговете на Средиземно, Егейско и Черно море.

Античните народи си обменяли по море най-различни стоки и суровини като керамика, амфори с вино и зехтин, жито, сол, тъкани и благородни метали. Древните хора се научили, че морските пътища са по-преки и сравнително по-безопасни, за разлика от сухоземния транспорт.

Древните араби също били известни мореплаватели.Те извършвали търговски плавания през Индийския океан до остров Цейлон и Индия за доставка на скъпоценни камъни и подправки. Особено известни търговци по море били картагенците. Картаген бил един от силните морски градове-държави през античността. Той владеел и експлоатирал големите сребърни рудници в Испания и осъществявал постоянен морски транспорт за доставка на сребърна руда. През средновековието народите открили нови морски пътища, свързващи Европа и Азия. По-късно, през 15 век, се поставило началото на Великите географски открития, които дали силен тласък в развитието на морската търговия. След откриването на Новия Свят, започнала нова ера в изработването на морски транспорт и доставките на суровини по море